Историята на една приятелка ме порази като бърз влак на пешеходна алея. Със сигурност по нея може да се напише "ода" за българските лекари...

Всичко започнало в една юлска вечер, когато на нашата главна героиня й се случила банална домашна злополука. Докато миела чиниите от вечерята, зъл засъхнал спагет се внедрил под един от ноктите й и започнал своя пъклен план за разобличаване на родната медицина и нейните привърженици.

След жестокия инцидент и първоначалния шок, жертвата на покушението решила да посети дежурния лекар в спешния кабинет на кварталната болница. Въпреки иначе ранния час (21:30), в цялата болница персоналът се изчерпвал с един белокос портиер на видима възраст 60 години (и възможна - много повече...) Любезният пенсионер, доживяващ дните си на тази отговорна служба, обяснил мило, че дежурният (?!) лекар го няма :D Бил на адрес и трябвало да го почакат. (Превод: "Ако ще мрете - ей там е пейката на двора")

След 30-ина минути все пак дежурният лекар се появил тържествено с линейка, набор на "Икарус"-ите от Градския транспорт. Отегчени от чакането, нашите герои - раненото момиче и неговата майка, решили все пак да влязат в кабинета на лекаря-супергерой. Още след отварянето на вратата обаче, те усетили, че нещо не е наред. Кабинетът бил празен, а от съседната стаичка (тоалетната) се чувало весело свирукане, много напомнящо славей, блъснат от пиян колоездач. След като се постарал да бъде чут през отворената врата на кенефа, доктор Отговорен пуснал звучно водата и посрещнал пациентите си.

Последвал изненадващ въпрос: "Ти стругала ли си таз тенджера?". Въпреки македонския диалект на лекаря емигрант, пациентката все пак се разбрала с него. Нахъсен да се справи бързо със ситуацията, той извадил най-голямата игла в кабинета и я ръгнал геройски в раната на бедното момиче, което почти откъснало ръката на майка си в този момент...

След като мъжът със зелена престилка и джапанки умно заявил, че май няма нищо, решил да бие една инжекция против тетанус за всеки случай. Нищо, че точно преди половин година такава вече била бита на момичето и цялата работа доста започвала да прилича на едно голямо отбиване на номер.

Пародията на лечение достигнала своя апотеоз, когато мистър Сръчност разлял ампулата по бюрото си, но въпреки всичко инжектирал каквото останало в нея, за да не е без хич! Каква дързост и себеотдаване!!! А стерилните памучета, които ползвал, той държал в бурканче от едросмляна домашна лютеница "Дерони"...

На изпроводяк, лекарят, шляпайки весело с джапанките си, успокоил пациентите си, че всичко е наред, но яко все пак нещо там се подуело, щяло да трябва да се направи една малка операцийка...

Въпреки абсурдното обслужване, болното момиче и майка му си тръгнали щастливи от болницата, може би заради самия факт, че си тръгват от болницата... А за да не срещате и вие всякакви отрепки из родните болници, внимавайте какво стругате!!!

dimitr_off